Спасение

Дафинка Станева
Старинният  Преслав мълчи,
отправил поглед към Балкана.
Стените – горди ветерани –
спокойни са под свода чист.

И с дух негаснещ Симеон
над старините величави,
пак брани миналата слава
на своя вечен бастион.

И сякаш Господ тук е спрял
невидимия свой часовник,
та сред руините вековни
да ме облъхне порив бял.

Да спомня паметната бран
на моите деди сурови,
за да пребъдат кръст и слово
в славянския изстрадан храм.

Да падна в чистата роса
посред светилището родно
И, осъзнала що е подвиг,
от моя век да се спася.

2.06.2011