Николай Заболоцкий
"Где-то в поле возле Магадана..."
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
"Някъде до Магадан в полята..."
Някъде до Магадан в полята
сред опасности и сред беди,
в изпаренията тежки на мъглата
те вървяха на шейна в следи.
От войници с гласовете громки,
от бандитски шайки, що крадат,
ги спасяваха бараки кротки
и наряда за брашно в града.
Ето те вървяха в куртки сиви -
двама руски старци в свят злочест,
спомняйки за родните колиби
с неизказаната мъка отдалеч.
Изгоря душата им отдавна,
тъй далеч от близки същества,
и умората в прегърбеното тяло
тази нощ душите завладя,
а животът в образи природни
пак редеше своя кръговрат.
Но звездите, символи свободни,
вече не поглеждаха към тях.
Тайнството на дивната вселена
театрално севера огря,
ала огънят така безценен
тук до хората сега не спря.
Покрай хората свистеше буря,
ледените пънове покри.
Не поглеждайки един към други,
седнаха, студът ги замрази.
На конете работата свърши,
край дойде на смъртните дела...
Сладостната дрямка ги прекърши,
с плач поведе ги към далнина.
Няма вече стража да ги гони,
ни конвоят лагерен ще улови,
магаданските звезди ще ронят
светлини над техните глави.
1956
Превод: Мария Шандуркова, 08.05.2018 г.
----------------------------------------
НЯкъде до МагадАн в полЯта
сред опАсности и сред бедИ,
в изпарЕнията тЕжки на мъглАта
те вървЯха на шейнА в следИ.
От войнИци с гласовЕте грОмки,
от бандИтски шАйки, що крадАт,
ги спасЯваха барАки крОтки
и нарЯда за брашнО в градА.
Ето тЕ вървЯха в кУртки сИви -
двама рУски стАрци в свЯт злочЕст,
спОмняйки за рОдните колИби
с неизкАзаната мЪка отдалЕч.
ИзгорЯ душАта им отдАвна,
тъй далЕч от блИзки съществА,
и умОрата в прегЪрбеното тЯло
тАзи нощ душИте завладЯ,
а живОтът в Образи прирОдни
пАк редЕше свОя кръговрАт.
Но звездИте, сИмволи свобОдни,
вЕче не поглЕждаха към тЯх.
ТАйнството на дИвната вселЕна
театрАлно сЕвера огрЯ,
ала Огънят такА безцЕнен
тУк до хОрата сегА не спрЯ.
Покрай хОрата свистЕше бУря,
лЕдените пЪнове покрИ.
Не поглЕждайки едИн към дрУги,
сЕднаха, студЪт ги замразИ.
На конЕте рАботата свЪрши,
крАй дойдЕ на смЪртните делА...
СлАдостната дрЯмка ги прекЪрши,
с плАч повЕде ги към далнинА.
НЯма вЕче стрАжа да ги гОни,
ни конвОят лАгерен ще уловИ,
магадАнските звездИ ще рОнят
светлинИ над тЕхните главИ.
-------------------------------------
"Где-то в поле возле Магадана"
Где-то в поле возле Магадана,
Посреди опасностей и бед,
В испареньях мёрзлого тумана
Шли они за розвальнями вслед.
От солдат, от их лужёных глоток,
От бандитов шайки воровской
Здесь спасали только околодок
Да наряды в город за мукой.
Вот они и шли в своих бушлатах –
Два несчастных русских старика,
Вспоминая о родимых хатах
И томясь о них издалека.
Вся душа у них перегорела
Вдалеке от близких и родных,
И усталость, сгорбившая тело,
В эту ночь снедала души их,
Жизнь над ними в образах природы
Чередою двигалась своей.
Только звёзды, символы свободы,
Не смотрели больше на людей.
Дивная мистерия вселенной
Шла в театре северных светил,
Но огонь её проникновенный
До людей уже не доходил.
Вкруг людей посвистывала вьюга,
Заметая мёрзлые пеньки.
И на них, не глядя друг на друга,
Замерзая, сели старики.
Стали кони, кончилась работа,
Смертные доделались дела…
Обняла их сладкая дремота,
В дальний край, рыдая, повела.
Не нагонит больше их охрана,
Не настигнет лагерный конвой,
Лишь одни созвездья Магадана
Засверкают, став над головой.
1956
(Из „Анализ стихотворения Заболоцкого «Где-то в поле возле Магадана…»”
В творческом наследии Заболоцкого лагерная тема занимает довольно скромное место. В основу произведения, созданного в 1956 г., легли личные воспоминания о буднях заключенных, жертв сталинского террора. Однако идейное содержание стихотворения лишено автобиографической конкретности: наиболее отдаленной точкой каторжной жизни поэта стала на Колыма, а Приамурье. Автор выбрал местом лирического повествования мерзлую магаданскую землю, символизирующую непосильные страдания людей, для которых свобода приходит только со смертью....“
(Из „Анализ на стихотворението на Заболоцки „«Где-то в поле возле Магадана…»”
В творческото наследство на Заболоцки лагерната тема заема скромно място. Основното в това произведение, създадено през 1956 г., са лични спомени за ежедневието на затворниците, жертви на сталинисткия терор. Идеологическото съдържание на стихотворението обаче е лишено от автобиографична конкретност: най-отдалечената точка на каторжния живот за автора е била Колима и Приамурието. Авторът избира мястото на лирическото повествование да бъде мразовитата магаданска земя, символизираща непоносимите страдания на хората, за които свободата идва само със смъртта....“