Пламъчето на свещта
с виното в чашата флиртува –
полюшва се
във ритъма на нощен джаз,
който на перваза
дъждът импровизира.
Лепкавият мрак
от ъглите
в безмълвие наднича
и се лъже,
че ще впримчи в страх
мислите ми непослушни,
които пуснала съм да пътуват.
… а те сами
към тебе все летят.