Владимир Стоянов.
Старицата.
Старицата закърпи мрежите
под клоните на дивата смокиня,
целуна воздуха и влезе в къщата.
На следващия ден разказваха,
че тръгнала усмихната в съня си.
И оттогава вятърът възсяда
вместо дима лютив комина.
А приливът уплашено заравя
подобно щраус в пясъка глава.
Татьяна Аксёнова.
Старушка.
А старушка починяла сети
Под ветвями дикого инжира.
Воздух поцелуями отметив,
Спать пошла домой спокойно, с миром.
А назавтра рассказали мне,
Что ушла с улыбкою во сне...
И с тех пор верхом садится ветер
Вместо дыма на трубу, стараясь,
А прилив, не достигая сети,
Прячет голову в песок, как страус.