Вёдра белые...

Татьяна Богданова Аксенова
Бели менци...

© Павлина ЙОСЕВА

Бели менци - звездите. Вода тънка разливат.
Пощръклели петлите утрогласно извиват.
По тревите се гонят светлосенки игриви.
Невестулки се молят да родят самодиви.

Зад оградата стара куцо куче се крие.
Няма селото гара. Влак изпуснат не вие.
А геранът пресъхнал. Опустяли къщята.
Гарван черен замръкнал си прехапа устата.

На миндера протъркан, стара котка промърква.
Една баба замръкна. Там... До празната църква.
Бели менци звездите. Вода светла донасят.
Бременни ли са дните, че кокошките снасят?..

Вёдра белые.

Вёдра белые - звёзды. Тонкоструйна вода.
Провозвестники Утра петухи как всегда.
По траве в догонялки снуют светотени.
Если молятся ласки - рождаются феи.

Лай собаки хромой за забором заборист.
Нет в деревне вокзала. Вас не выбросит поезд.
Пересохли колодцы, дома опустели.
Чёрный ворон в ночи проворчал еле-еле.

На топчане спит старая кошка, померкнув,
Словно старая бабка у вымершей церкви.
Вёдра белые - звёзды. Светоносна вода.
А несутся ли куры когда-никогда?..