С ПРЕКЛОНЕНИЕ!
Ритъм на рилски потоци в кръвта ми прелива
с мраморна нежност и сребърен звън,
спуска косите си водната грива
и ме опива омаята дива
като във чуден и сбъдващ се сън.
Каменни късове и обелиски
тайнствено гордо край мене мълчат,
ала водата примамливо плиска,
бърза по мрамора жива и близка
и се провира край горския път.
Стръмна пътека ме води в гората,
горе при извор с целебна вода,
там в самота е живеел монаха
с вяра към Бога, с молитва в душата,
скромно и мъдро далеч от света.
Извор планински, вода лековита
тихо облива вековен гранит,
сила вълшебна във него е скрита,
там на Светеца молитвата блика,
вярваш ли в него - ще си честит.
Идвам смирена и пия водата,
плискам очите, сълзите текат,
пиша на листче молитвата свята,
вярвам в Отеца и в чудесата
и че всесилен над нас е Духът.
1982-17.04.2018 г. (Рилски м-р, 1982 г.)
Мария Шандуркова