И давеха моретата ...
© Павлина ЙОСЕВА
Надигаха ракия, и я лисваха
в бездънните гърла, по диогенски.
Устите им пресъхваха от вицове
и давеха моретата във себе си.
Небето се напука - зряла диня,
а вятърът пробяга като гущер.
Дъждът заблъска, с ризница на рицар,
и улови прозорците за гушата.
Вълна погреба кея. А рибарите
са смяха диво, като хлапетии.
Морето хапа сушата за лакътя,
докато залезът закуси с изгрев.
И выпили моря...
Они поднялись ракией и опрокинулись
в бездонную глотку, по-диогенски.
Их губы пересохли от шуток
и выпили моря.
Небо треснуло спелым арбузом,
А ветер побежал, как ящерица.
Дождь, барабаня, пробил рыцарские доспехи
и сдавил окнам горло.
Волна похоронит пирс. А рыбаки
будут смеяться дико, как дети.
Море будет кусать локти,
Пока закат не проглотил восход.