Константин Бальмонт (15.06.1867-23.12.1942)
"Я – изысканность русской медлительной речи..."
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Аз - изящност дарявам на руските речи,
преди мене предшестват поети - предтечи,
първи аз във речта им уклони усетих
във напевите гневни и нежни куплети.
Аз - внезапен съм взрив,
аз - напевният ек,
аз - потокът пенлив,
аз съм всички и не.
И вълните пенливи, разхвърляно-сляти,
скъпоценните камъни, скрити в земята,
и провикване майско в гората зелена -
всичко вземам, разбирам, от други отнемам.
Вечно млад, като сън,
силен, щом влюбен съм
в себе си и във друг,
аз - поезия-дух.
1903
Превод: Мария Шандуркова, 15.06.2018 г.
-------------------------------------------
Аз - изЯщност дарЯвам на рУските рЕчи,
преди мЕне предшЕстват поЕти - предтЕчи,
първи Аз във речтА им уклОни усЕтих
във напЕвите гнЕвни и нЕжни куплЕти.
Аз - внезАпен съм взрИв,
аз - напЕвният Ек,
аз - потОкът пенлИв,
аз съм всИчки и нЕ.
И вълнИте пенлИви, разхвЪрляно-слЯти,
скъпоцЕнните кАмъни, скрИти в земЯта,
и провИкване мАйско в горАта зелЕна -
всичко взЕмам, разбИрам, от дрУги отнЕмам.
Вечно млАд, като сЪн,
силен, щОм влюбен сЪм
в себе сИ и във дрУг,
аз - поЕзия-дУх.
----------------------------------------------
* * *
Я – изысканность русской медлительной речи,
Предо мною другие поэты – предтечи,
В впервые открыл в этой речи уклоны,
Перепевные, гневные, нежные звоны.
Я – внезапный излом,
Я – играющий гром,
Я – прозрачный ручей,
Я – для всех и ничей.
Переплеск многопенный, разорванно-слитный,
Самоцветные камни земли самобытной,
Переклички лесные зеленого мая,
Все пойму, все возьму, у других отнимая.
Вечно юный, как сон,
Сильный тем, что влюблен
И в себя и в других,
Я – изысканный стих.
Из книги "Будем как солнце", 1903
Художник: Валентин Серов, (Константин Бальмонт -1905.)
«Если бы мне дали определить Бальмонта одним словом, я бы, не задумываясь, сказала: Поэт... В Бальмонте, кроме поэта в нём, нет ничего... На Бальмонте – в каждом его жесте, шаге, слове – клеймо – печать – звезда поэта». (Марина Цветаева)