***

Антонина Димитрова -Болгария
Закрачи дъжд с брада едва набола
в прохлада лятна посред юнски ден.
Не смея да отправя взор нагоре,
тежи оловото – кинжал студен.
Хибискусът навън се разтрепери,
липите зашептяха в полуглас.
Асфалтът чер – смълчан и начумерен.
Акации прегръщат се в захлас.
Чадърите изникват като гъби
и улиците шарят цвят до цвят.
Сивее се денят ми непоръбен.
В очите на града сълзи блестят.
28.06.2018г.