Живея всеки ден като на тръни –
усещам, че животът ми се дъни,
че нещо много важно съм забравил,
че нещо спешно пак не съм направил…
Обзема ме незнайно безпокойство,
да го премахна – нужно е геройство,
а аз съм слаб, обикновен човек,
ще трябва май да търся нейде лек…
-Отивай още днес на сексолог –
зове жената с поглед мил, но строг –
отдавна си забравил работата къщна,
а тя е като хляба важна и насъщна…
Жена нали е, друго тя не знае,
на тази свирка винаги играе…