Величка Николова -Литатру 1
От есен до пролет
И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: – Тук съм, тук съм пак.
Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас…
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.
А мравката – къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най- летаргично
и ще заглъхне неговия „кряк”.
Пък Щурчо, песните си ще загуби
и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.
http://stihi.ru/2018/07/04/9302
OD JESIENI DO WIOSNY
Ta jesien minie, jak sie pojawila,
Zdejmuja drzewa ubior swoj do snu,
Znuzone slonce promyk nam posyla,
Mgla mowi: Jestem, znowu jestem tu.
Odziana w srebrny pancerz po rycersku-
Juz wkrotce zima zacznie nam krolowac...
Szpak, co tryumfy swi;cil na koncertach,
Gdzies swoj kontrabas az do wiosny schowa.
A mrowka, gospodyni znakomita,
W spokojnej drzemce w kopcu swym zastygnie.
Pan Zaba w blocie zasnie jak zabity
I na czas jakis rechot jego scichnie.
I nawet Swierszczyk piesni swe porzuci,
Wnet sie pograzy w zimy dlugim snie,
Z ktorego w koncu wiosna go obudzi,
By znow radosnie niosl sie jego spiew.