Виж, тази пролет май е подранила.
Пристигна с кошницата със цветя.
И лястовици с нея долетяха.
Накацаха по своите гнезда.
Снегът се изпоти от топлината.
Изчезна като утринна роса.
Зеленина се пръкна от земята
с украшения под форма на цветя.
Летяха дните… Билков ден настана.
Преди да кукнат първите петли,
подскочи бързо Еньо от дивана,
за билки хукна с булки и моми.
А привечер залупа барабана.
Накичен с билки – Еньо се разпя…
Ухаеше на здравец – сред мегдана.
Там весело хоро се разигра.
Във полунощ притихна веселбата.
Луната гушна облака, заспа.
А Еньо хвана Енка за ръката
и литна към по- северна страна.
Настъпи лято. Зрееха житата.
гроздОвете се пълнеха със сок
и хитри свраки – даже с двата крака
се готвеха за своя ловен скок.
А слънцето все жули, жули, жули…
Затопля даже морската вода.
Пък слънчогледът му се пули, пули…
и вие свилен кок за красота!
…
И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: – Тук съм, тук съм пак.
Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас…
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.
А мравката – къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най- летаргично
и ще заглъхне неговия „кряк”.
Пък Щурчо, песните си ще загуби
и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.
Благодаря на Фейсбук за снимката!