Величка Николова -Литатру 1
Любовта на морето
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
(МОРЕТО – СПАСИТЕЛ)
На изток синее красиво море,
наречено „Черно”, с вълни до небето.
По палавост – лика, прилика с момче,
подмятащо лодчици в гьол край Гезмето.
Израстнало силно, със буен перчем...
Умелият вятър му къдри косите.
А чайките бели му пеят: „Je t`aime,
обичаме ласките твои, вълните!
Когато на плажа от пясъка чист
го стрелнат със поглед невинни девици –
сърцето му трепва и с порив лъчист
ги милва със своите крайбрежни вълници.
Морето е живо. То страда, гълчи,
обича, милее за свойта обител.
Любовно ни гледа със сини очи.
За всичките хора е вечен спасител!
http://stihi.ru/2018/07/27/6653
MORZE MILOSCI- MORZA
(Morze- serce leczy)
Blekitne sie morze rozlewa na wschodzie,
Z falami pod niebo- nazwano je Czarnym.
Przy samym nabrzezu do blota pcha ;odzie.
Porownac je da sie z chlopakiem figlarnym.
Uroslo niezmernie, ma grzywke ;e hej...
Wiatr czesze mu wlosy w kedziory zawile.
A mewy mu nuca piesn swoja "Je t`aime,
Kochamy twe fale, pieszczoty twe mile!"
A kiedy na plazy, na piasku zlocistym
Dziewczatka niewinne puszczaja don oko,
To serce mu dr;y, i w porywie ognistym
Falami przyboju laskocze je slodko.
Bo morze jest zywe. Gniew, bol umie poczuc,
Ochrania, holubi na ziemi swe miejsce.
Oglada nas czule blekitem swych oczu-
Niezmiennie gotowe uleczyc twe serce!