Тези стихове посветих на българския поет ХРИСТО БАНКОВСКИ, роден на 8 август 1937 г. в Габрово, завършил земните си дни на 22 май 1976 г. във Варна.
НЕВЪЗМОЖНО ЩАСТИЕ
На Хр. Банковски
Запратена при теб от ветровете зимни,
от родния Балкан и болките незрими,
от майка ти – с букет кокичета,
при тебе пренощувах...
Безкраен свят между стени тавански
поднасяше ми ти безхитростно и пламенно
и Демонът на Лермонтов с крилата си
витаеше над нас чрез твойте декламации...
А аз, Тамара уморена
от изпити и много влакове,
заспивах от поезия люляна
и се понасях в невъзможно щастие...
***
Към високия тъмен таван,
по проскърцваща дървена стълба,
всяка вечер се връщаше сам,
а сърцето му с обич бе пълно...
Там с машинка до ранни зори
ще записва сърцето как тупа,
цяла нощ от душа ще твори,
ще заспива през ранното утро...
По прозореца малък едва
ще почука лъчът, ще го буди,
той ще тръгне и чак вечерта
ще се върне с поезия трудна...
---
Беше Ботев* за него кумир,
своя връх да достигне се бори,
в планината устройваше пир
за душата, за свойте неволи...
Бе с приятели верен и тих,
и наречен бе Кучето Банчо,
сам живя, каза всичко във стих,
по-далеч от суетни съблазни.
В ден уречен ли той полетя?
Как, защо? - в май, двадесет и втори?
Тази Ботева дата избра...
И чрез нея ли той проговори?
***
На ръката ми остана
пръст от гроба на Банковски...
Със вода да я измия не посмях.
Здравец засадих над неговите кости -
той да зеленее върху тях.
Еделвайса бледен на гранит надгробен
никой няма да откъсне със ръка...
Планината строга нежен къс отрони -
за поета скромен - каменна сълза.
-----
*Христо Ботев - български поет-революционер, загинал за българската свобода
на 20 май 1876 г. на връх "Вола" - Стара планина, България
август 1980 -август 2018
Мария Шандуркова
На снимката - Хр. Банковски, 1972 г. хижа "Мургана", Стара планина, България
Фото: М. Шандуркова