***

Милена Йорданова
***
Отдавна цвят няма сред мойте липи.
Начупен от слънцето тихо окапа.
Дори като пепел не го пощади
грабливият вятър. И грам не остана.
А аз не сколасах, кесийка поне,
омая от него в килера да скрия,
препълнен с треви лековити, но не
и със тази живяла край мене магия.
Все още едреят липите навън.
Косите им още в зелено се мятат.
Но само от топченца тъничък звън
напомня ми днеска, че пролетни бяха.

anelim68