Сънят е невидима сова в нощта,
в чиито очи вместо звезди
кадри преминават от дневна упойка..
След нея само версии остават
за случено,
измислено,
пожелано,
достойни за серийна мелодрама.
На сутринта след поредно кафе
съзрявам отново за своето днес.
Просто съзнавам- илюзии изгубени
за истини,
лъжи,
станало,
нестанало,
в които сме били някога с теб.
Навярно е вманиачаване всяка нощ
да скитам,
да мечтая,
да те държа за ръце.
А след тях- следващо изтрезняване.
Страхувам се от щастието на сън...
Пързалка за заблудени,
които не могат да мислят,
когато тя те опиянява,
ласкае,
без думи
и мисъл...
Хипноза е...
Хипноза...
В безкрайните нощни лутания.
Всичко останало започва с утрото,
щом илюзиите оставя встрани,
като че ли съм знаела...
колко дълго те нямам.