Сред дивен лес на рай митичен
скали събуждат утринта.
Изгрява ден и път разсича
оковите на мисълта.
Там, в топлата планинска пазва,
загадъчен Бахчисарай
красива притча е запазил
за Диляре и хан Герай...
Снага изящна на газела
на гълъб – кротост. Доброта
от утрото лазурно взела,
на златно слънце – хубостта…
Сърцето мята се и страда,
в съмнения и смут бразди:
Любов ли? Или пък нерадост?
Какво ли Бог е отредил?...
Копнеж и горест! На талази
изригва магмена страстта!
Руши, изпепелява, гази
стихията на любовта!...
И мъката през вековете
пренесъл майсторът умел:
От мрамор бял сълзи потекли,
като от каменно сърце.
Отколе и до днес фонтанът
без глас ридае и скърби.
Гръдта сълзите му прогарят,
тъй, както болката гори.
Безумства… Страсти… Неизбежност…
Легенди… Мистика без край…
разпръснали печал безбрежна
из рая на Бахчисарай…
4.09.2018г.