Тъга
В полето самотно дръвче се е свило,
чер призрак сред белия сън на снега,
посърнали клони поклаща унило,
поклаща ги с трепет на мъртва тъга.
Снежинките хвъркат, край него се гонят,
прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят
отпадат и гинат в безкрайния сняг.
Теодор Траянов
Тоска
Без ветра уныло сутула от боли
в тоске ли по первой последней весне,
берёзка черница одна в чистом поле,
примара у белого снега во сне
Снежинки кружатся, летают и тают–
так дети целуют шутя на бегу.
Погибшие листья ещё опадают
и тонут бесследно в глубоком снегу.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы