Ялта

Антонина Димитрова -Болгария
Пада нощ и морето заспива.
С теб по лунна пътека вървим.
Прокънтява "Крайбрежна" сънливо.
Ялта къпе се в дъжд от звезди.

А сърцата ни стъпките следват
и отмерват им ритъма строг
в тази вечер - за нас тук последна,
с аромат на прощално писмо.

И "Мечокът" в Гурзуф е задрямал,
спи "Русалката"бяла в Мисхор.
Връх Ай Петри на стража остава -
мълчалив, величав и суров.

Каменистият плаж е притихнал,
пъстри спомени в шепи събрал.
Вред разпръсква печал светлолика
къдрокосата топла вълна.

Сини утрини, залези звездни
и разходки по морския бряг...
Пътешествия...Чудни легенди
ще ни мамят назад пак и пак...

Миг романтика в делник напрегнат,
сред шума на суетния град -
с теб към него щом тайно погледнем,
ще си върнем на Ялта дъха...
3.10.2018г.