Отнасят алени платна
далече синьото ми лято.
Печал по миглите разля
самотникът прегърбен Вятър.
В предутрин стъпките звънят,
без жалост късат тишината.
Полепва в мислите мъгла,
аз шал от спомени намятам.
Да стопля мрачния си ден,
отпивам жадно лъч от слънце.
Вибрира топлината в мен,
а студ в душата ми проскърцва.
13.10.2018г.