„Джурасик парк” животът стана вече –
рискуваш, оцеляваш…ден след ден.
„Окраската” е важна, не – Човекът.
Душата ли? Антично демоде!
Без корист да твориш добро е странно.
Тийнейджър ти се хили зад гърба,
с ай-фон в ръка се пръкнал неотдавна,
а вече ти натяква за права.
Планшети и смартфони…С пръста маже,
забил очи в проклетия екран.
Не може мисълта си да изкаже,
а взел се е за умен и узрял.
„Напред с рогата” иска да пробива,
през трупове да стигне до върха –
това е днес реална перспектива,
единствено възможната в света.
Тук само консумацията прави
да виждат в теб успелия човек.
Оставам си в душата динозавър,
родил се в див и безчовечен век!
16.10.2018г.