Без заглавие
Автор: Росен Русев
Не си вземай
от сърцето ми чувствата.
Само бъди ми съдба
и онзи ритъм,
водещ живота ми,
когато по стъпки на есен вървя,
стиснал живота си в шепа,
без да знам накъде
и как да отида.
Ще пратя моите стъпки по вятъра,
те вместо мен
да почукат на прага ти.
Ще се радвам в сърцето си,
че моите мисли си чула.
Ще си намеря
скрито ъгълче в душата ти,
ще се притая и ще чакам
да ме приемеш в сърцето си...
За да бъдеш щастлива...
и обичана...
Повярвай ми...