Просто някакъв дъжд
Автор: Росен Русев
Небето леещо
неспирно капчици
немокрещи
и заобикалящи времето,
ме попита веднъж
защо съм отворил чадър?
Какво да му кажа?
А и на кого ли?...
Че чадърът е просто така.
Не че ми трябва,
не че ще може
да запази душата
от нищо неслучващо се,
без да го знаеш какво е.
Просто чадърът е
някаква мяра...
против кого ли?
А и защо?
Май и дъждът е такъв –
някак си никакъв,
някак лъжовен,
някак си
мъчен,
мъничко тъжен,
или просто е дъжд.
Който се вмъква
в очите,
в сърцето ми плаче
и във душата,
кой ли ще каже?
А навън се излива
просто някакъв дъжд...
Кой да ми каже...