Без остатък
Автор: Росен Русев
Какво ли е
да останеш сама,
когато друг за тебе
е мисъл?
Сърце до сърце,
малки думи
вплели в едно
няколко щриха
за песен.
Красиво е,
но е толкова трудно
да отвориш сърце
и да пуснеш на другия
в тебе сърцето.
Да го почувстваш как бие,
с ръка да усетиш
пулса му...
И насън да го чувсваш
че за теб бие
проклетото.
Протегни му ръце,
и не тръгвай без името,
вплело на двамата чувствата,
две ръце, две очи, устни,
успели да вкарат в сърцето уюта
Протегни му ръце -
потопи се в душата му...
и ако няма те в нея -
разкъсай го!
На парчета
и го хвърли във реката.
Тя ще отнесе
и болката,
и сълзите...
Без остатък!