Иду по притихшему саду,
В обычном своём кураже,
И чувствую в сердце досаду,
И лёгкую скорбь на душе.
Знакомые клёны устало,
Оставшейся машут листвой.
Здесь осень уже побывала,
Недавней, ночною порой.
Слышней стали с улицы звуки,
Пошире и звонче простор,
И листья с расцветкой разлуки
Уже превратились в ковёр.
А лето запряталось где-то.
Ушли поцелуи и смех,
И только одно "бабье лето",
Вовсю хороводит за всех.
Знакомая с детства аллея
И скользкий от влаги покров,
Поют мне свою, как умеют,
Прощальную песню без слов.
Ох, осень,приют увядания,
Холодное чувство росы,
Душевной минуты прощанье,
С печалью осенней красы.
Превела на Български: Юлияна Донева
ЕСЕННА ГРАДИНА
Вървя из тихата градина,
с присъщото си любопитство
и чувствам скука във сърцето
и в душата лека скръб.
По кленовете уморени,
останали листа повити.
Есента тук веч е била
неотдавна през нощта.
Звуци улични се чуват
на шир и длъж звънтежът им.
И листи с цветове различни,
превърнали са се в килим.
А лятото се нейде скрило
отишли са си смях, целувки
и само „циганското лято“
навред е то около всеки.
Алеята от мойто детство,
с покривка хлъзгава от влага
пее ми тъй както може,
прощалната без думи песен.
Есен ах, подслон умиращ
с чувство на роса студена
минути искрени за сбогом,
с тъга за есенната прелест.