Бих искал да се събудя с лице в косите ти, мила.
Вятърът — пакостник тъжен – да извива песен в комина.
Зеленооко чудо. Аромат на кафе с канела.
Да се родя бих искал до теб в мъглива неделя.
Над камината – шпаги кръстосани, въглените – горещи…
Хлябът с ким по коричката стине, догарят белите свещи.
Да не тръгвам за работа, че пътеките май са в преспи.
Плах да бъда като хлапак, а гласът ми – от нежност дрезгав.
С теб съм пределно честен, с болката не заигравам.
Аз ще ти пея песни за свят, войните забравил.
Там разхождат се еднорози, там вятър люшка тревите,
там са старците мъдри и строги, там текат величаво реките.
Там до селото чак се спускат диви сърни и елени,
там са устните ми неопитни, храстите – млади-зелени.
Там врагът ръкавица не хвърля... Там няма от враг и помен,
нито има скръб и печал; там в света, като тайнство огромен,
таласъм в гъсталака скита, развива се времето-прежда,
там е стражата неподкупна, митарят дори – безгрешен,
там през медено-росни ливади куцукам към теб насреща,
от любов и омая пиян, те прегръщам през крехките плещи…
А пък вятърът все тъй припява в комина, все тъй лудува:
Чуй! Не вярвай, лъжа е... Такава вселена не съществува.
Тук вампир дооглозгва рицаря, в кръв задавят се менестрели,
тук издъхва самотна принцесса сред ледените къдели...
Но забавил стрелките живи, с усмивка щастливо-престорена,
аз безцелно, ненужно красиви измислици ще ти говоря.
2015
(переводчик - Елка Няголова)