тишина

Маргарита Анина
смотрю в свои глаза.
 устала.
 потухли.
 день на день..
 известно..
 и шоколад...
 как- будто..
 пресно.
 забраться бы..
 под одеяло..
 от мира..
 и пускай ..
 воркует..
 забудет..
 и проходит..
 мимо..
 он к тишине..
 меня ревнует..
 а мне она..
 необходима.