АВТОР: Генка Богданова
Ох, дали не съм умряла?!
Слънце снощи ли е гряло,
че слънчасала съм даже?
Някой честно да ми каже,
аз ли съм или не съм,
будна ли съм, или сън
съм сънувала на яве,
заради влошено здраве
като гладната кокошка?
Снощи искаше ми прошка
с искрени сълзи в очите,
мило, честно и открито,
депутат от парламента.
Зяпнах, хора, на момента
и увисна ми ченето.
Прошка искал ми, задето,
ме е лъгал пет мандата,
а „оправил“ си родата,
чак до осмо поколение.
Че без срам, без съжаление,
мачкал мойто поколение –
унизено и презирано –
„племето“ пенсионирано.
Че ни е гласувал жалки
пенсии обидно малки.
И изобщо не му пука
че се ровят из боклука,
стари нечии родители,
музиканти и учители,
млади хора, безработни,
старци бедни и самотни…
Че, за да си „клати феса“
е продавал интереса
на народ и на Родина
за облаги във чужбина…
Каза, че се е разкаял,
че е грешен вече знаел,
че ще струва и ще прави
грешките си да поправи,
че днеска моли с тон смирен
за прошка даже и от мен.
Отказвал всякаква облага
и дори закон предлага
веднага да му бъде снет
депутатския имунитет.
Щял да върне във хазната
до последната заплата,
всички бонуси, дарения,
даже връщал подарения
мафиотски „Мерцедес“ ,
без да мисли още днес…
Разтуптя ми се сърцето,
вдигнах кръвното и ето,
вече будна, без съмнение,
и обзета от вълнение
питам се, дали „съм в час“,
или „мръднала“ съм аз?
Сън ли бе или наяве
тази изповед направи -
непринуден и свободен
този депутат „народен“?
Моля, хора, помогнете,
истината ми кажете!
Дали аз съм малко луда
или станало е чудо?