Старое гнездо
Бросаю взгляд на старое гнездо.
Мне грустно от того, что здесь когда то,
Гнездились аисты, храня тепло,
Вернутся ли они сюда обратно.
Но, путь далек и старых крыльев боль
Наверно держит их в плену чужбины,
И одинокая гнезда юдоль
Всё ждет птенцов и гордые их спины.
Живу надеждой каждую весну,
Что оживёт гнездо, птенцов встречая,
И крыльев всплеск и неба новизну
Увидит по весне земля родная.
А может зря тревожусь и грущу
И новый дом своим теплом их греет?
Но тучи не дают блеснуть лучу,
И прутья падают, гнездо стареет…
11.12.2018
ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА
СТАРОТО ГНЕЗДО
Старото гнездо е много тъжно…
Тази пролет щъркелите на дойдоха.
Може би са вече остарели
и е непосилен за крилете
пътят им обратен към дома?
Старото гнездо е тъй самотно…
Цяла пролет то таи надежди –
може би ще прилетят децата,
може би са малко закъснели…
Но не стъпи никой във гнездото…
А пък то сънува дълго, дълго:
плясък на криле и трак от клюнове,
в пренаселеното му пространство –
малки щъркелета… Но ги няма…
Не дойдоха тази пролет птиците.
Може би гнездо са свили другаде,
дом са съградили – със обичане?
Сплетените здраво тънки пръчици,
бавно се разпадат. И умира
Старото гнездо…