Прощание с летом перевод

Альбина Янкова
Прощание с летом

Всё медленнее русла рек моих…
Мне дарит зелень и покой и силу,
Я растворяюсь, когда вечер тих…
Ведь лето еще здесь и сердцу мило…
Ленивая река течет… течет
И звездным небом становясь отчасти
Где сонм сомов таится и живет
Охота началась рыбацкой снастью.

Всё было там, где не было меня

Над городом дрожала дымка дня.
И солнце золотило всю округу,
Всех город поглощал, в себе храня,
Был равнодушен к недругу и другу.

Где ласточки теперь? Не знаю я.
Они на проводах всегда сидели
Возможно небо – новая стезя,
Спектакль окончен, не слышны их трели.
В других местах ища себе усладу,
Их крылья резали небесную прохладу.

Темнеет небо. Я смотрю туда,
Где свет звезды и холоден и дорог,
Где ласточки последняя строка….
Ночные солнца зажигает город.

За облаками Времени дороги.
Найдут ли птицы свой заветный путь!?
2

Аисты покинули гнездо,
Не сказали: «С Богом!» Не сказали,
Что весной вернутся всё равно.
- Не болей и не копи печали.
У порога долгая зима.
С кем же будешь коротать ты зиму?
- Хватит пусть и хлеба, и огня,
Под тяжелым камнем, зло пусть сгинет.
- Не коснется сердца пусть обман,
Не плохое слово, не интрига,
Ни болезнь, ни зависти туман,
Ни иного злого в жизни мига.
- Солнце новое весной дождись,
И пустые гнезда – не проблема,
Сохрани их и увидишь жизнь,
Вновь любви расцветшую поэму.
А теперь: «Прощайте до….»

Аисты покинули гнездо….

12.12.2018


ПРОЩАВАНЕ С ЛЯТОТО    Татяна Любенова
(диптих)
1.
Каньоните на моите Реки са бавни…
Зеленото им ме успокоява,
разтваря ме и ме обсебва…
Все още Лятото е тук.
Тече ленивата Река.
Рибари хвърлят въдици във звездни нощи
и дебнат в тъмни вирове сомовете,
излезли да ловуват…

Там, дето аз не съм…

А над града трепери маранята от Деня.
И слънцето я позлатява…
Белее каменният град, погълнал
хиляди съдби – нееднородни…

Къде се сбират лястовиците – не зная.
По-рано се редяха тук, по жицата,
за да се учат младите ята как да излитат.
Спектакъл грандиозен на Прощаването…
Летяха привечер в дълбокото Небе
и разкрояваха прозрачната прохлада…

Ще гледам как смрачава бавно.
Просветва първата звезда.
И лястовица закъсняла пресича небосвода…
Градът запалва нощните Слънца…

А облаците скриват магистралите на Времето.
Как ще намерят Пътя птиците,
които тръгват утре?

2.
Щъркелите си отидоха
Без да кажат: - С Богом!
Без да кажат:
- Ще се върнем
идващата пролет.
До тогава! Да сте здрави,
че пред прага – зима.
С някой да сте и до огън.
В къщи хляб да има.
Зло да спи под тежък камък,
да не ви застигат
лоша дума и измама,
болест и интрига…
Ново слънце да дочакате.
И гнездата наши
да опазите. Ще дойдем!
А сега: - Със здраве!

Щъркелите си отидоха…