Акорд

Дима Политова
юли -
сякаш под сурдинка
с въздишка се плъзва тиха лудост -
какво опулено небе и
усукана свобода в адския ден...
и тече слънце през бялата роба,
видя ли оня лъч, усукал мокрите бедра -
копнеж или мираж -и ето гръмва поглед
като придошла река,
и ме съблича...
измислям хладна голота,
измислям спокойствие,
тишина...

Дива съм -
с една ръка ръкопляскам
на този нов акорд -
измислям дива нежност,
както и теб човече,
точно теб -

думите търсят интимност...