Усмихни се, щом дъждът с насмешка
по стъклото забарабАни с юмручета
и вятър се опитва да разрЕши
плитките на спящите ни внучета.
Усмехни се, щом сърцето ти замира
при мисълта ти само за самотност.
Пръстите ти ще се наелектризират
щом едва до кожата ми се докоснат.
Усмихни се,когато заплачат звездите
късна вечер над нашата къща
и оставят по небето бразди
от ревност, че те прегръщам.
20.06.2011 г.
Б. Алекс.