Не ми упорствай,
защото съм непоправим мечтател.
Веднъж
ще мина под дъгата
и ще загадая пожелания,
които даже и не се побират
в твоето съзнание.
А сега,
додето няма дъжд
и пиленцето слънчево
златния си пух разпуща
под форма на пера бодящи,-
горещите му ленти
в косите ти ще заплета-
да не го изпуснеш.
И се стоплиш...
А аз по калдъръма ще затропам
по направление на идващия дъжд
и към дъгата ни...
И ще се изпълни пак за сетен път
мечтата ми...
24.07.2011 г.
Б. Алекс.