Всеки ден треперя над тревите.
Дори кога плевя лехи от троскота.
Поливам ги понякога със сълзите,
които ми изпраща скришом Господ.
Във всяко стръкче чувствам пулса на живота.
Внимавам с пръсти да не го прекърша.
Превръщам се в неземен полиглот
когато с тях си разговарям на езика кърски.
Искам щом се преродя във нещо ново
и за живота бабичката ми отреже пъпа,
преди да викна и баща ми каже слово
да заприличам аз за миг на розовата пъпка.
23.06.2011 г.
Б. Алекс.