Дните ми тъжни

Петр Пенчев
Бягам на място,символ на ново движение.
А по дърветата - капки като обесени...
Отдавна мълча...Не встъпвам в сражения.
Дните ми тъжни. Дни на настъпила есен.

Дъждовете, всъщност, всичко пак ще изкъпят.
Листа и съдби висят вече на косъм.
Като шумата трайно върху земята ще стъпим.
Милост от Бога възнак легнали ще изпросим...

31.10.2011 г.
Б. Алекс.