Снегът облякъл всичко в белите кожуси.
Снежинките се мятат - разбушуван рой.
След бурна нощ с кафе и мед закусваме.
Не ме изпуска влюбеният поглед твой.
Паметта фиксира всички дни и нощи:
звуци,аромати,капки нежна топлина,
нашата Любов-горяща и искряща още,
щастието,дето през сърцето ни премина.
Зад гърба останаха и неприятни спомени
от засъхналия хляб на нашите раздяли.
Помним стъпките,когато скитахме бездомни
и за своя селски дом когато сме мечтали.
А навънка - разбушуван снежен рой се мята
и покрива всичко с бяло топло одеяло.
Моите ръце покриват цялото ти тяло със позлата
за всичката Любов, която си ми дала...
12.12.2011 г.
Б. Алекс.