Девушка и дракон
Бушует пламя древнее давно в моей крови,
Как жрица племя верная дракона призови!
Ночной обряд свершая,
Дракона призывая!
Дракона ноздри черные пускают светлячков,
Полны желаний мудрых круги его зрачков!
Треск веток его голос
И алой пасти полость.
И застит солнце ясное его большая тень,
Дракона крылья властные весь закрывают день.
Его такая доля,
Как каменный столп горя.
Рубинами сверкая , красны драконов души
И ясный разум дан им и с тонким слухом уши.
Всё под навесом звёздным
Становится возможным.
Любовь, что вне закона
Девицы и дракона.
17.01.2019
Албена Декова
ДРАКОН И ЖРИЦА
Древен огън живее във мен
На жрица призовала своя дракон
За ритуала на нощта
От ноздрите му огнени светулки
Очите му пещери на желания мъдри
Гласът му моливен пукот на съчки
Полетът му сянка пред пустинно слънце
Крилете му вятър под люспи
Осанката му потомствено благородна
Каменен тълб от мускули мъка
Душата му шлифован рубин
Умът му светло лъчист
На нощта под звездния балдахин
Кръжат във вихъра на любовна осмица
Драконът и неговата жрица.