Ти си ме запълнила напълно
като страница със шестдесет и два реда.
А календарът дните ми погълна
и някъде към залез вече гледа.
До вик съм те нагледал,но съм жаден.
По капка те добавям - не пресищаш.
Като детето от бонбона шоколаден
от себе си не можеш ме откъсна...
.................. И от семейното огнище.
16.01.2012 г.
433 Б. Алекс.