Любовта,преминала в ненавист
да се сравни не може
даже с тази ярост,
която скрива се във завистта.
Такава ни е участта
на тези
дето тихо сме обичали.
А други подир нас са тичали
и ровили под нашите успехи.
Намирали са своите утехи
във удоволствия и във вини,
че не могат да почернят
нашите щастливи дни.
Завистта не знае празник.
Собствените си деца тя мрази,
че не може да е пак дете.
На празните души хамак плете,
за да ги люлее и ласкае.
Завистта покой не знае.
Не искам с мене да се запознае...
19.01.2012 г.
442 Б. Алекс.