На 01.02.се навършват 130 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора
Дойде от махалата си до София пеша
да станеш ученик на Мърквичка и Митов,
но сам едва ли през живота си разбра,
че Бог създал те бе да си Учител.
Живя в несрета,бедност,мъки и беди.
Възкръсна пред очите ни.И побеля от слава.
Голямата ти грижа бе - на Джон**да угодиш.
Но върху платната пак небесноземен си остана.
На автопортретите понякога си леко грозен:
с отворени очи,досущ череши едрочерни,
брадата ти -салкъм голям от бяло грозде.
Сърдит.Засмян.И страдащ...Суеверен.
Мадоните ти със смирение ме стапят.
Ръцете им - на уморени гълъби криле.
Червени ябълки във пазвите им капят
сред макове или във слънчогледово поле.
Но ти на Слънцето се беше обещал.
Жетварят си превърза с бяла кърпа
и в делвата му всичките неволи насъбра.
Дори не забравИ -от юга охрата -за сърпа.
Песен пак се носи сред жита с човешки ръст.
На платното - пищна сватба.Не във кръчма...
Твоят дух възкръства в цветовете...Земетръс!
Мене красотата твоя вечно ме измъчва...
Шишковци-Кюстендил
455 Б. Алекс.
---------------------------------------------------------
*В 1921 г.завърналият се от чужбина Борис Георгиев рисува портрет на Майстора под название "Земетръс"
**Джон Крейн-американският му