Щастие

Петр Пенчев
На топлината градусите повишаваме
 през тази нощ-навън е минус тридесет и три.
Сенките един на друг си подаряваме.
Твоят вик възторжен ми поднасяш ти.

Дъщеря на дългокрака нощ е тишината
 и ние я изпихме като осветената вода.
На Любовта,зад границата там,тече реката-
между двата бряга е разпънала снага.

Ние,таз Любов събирахме по части -
живак сребрист от хиляди целувки.
Преживяхме дългочаканото щастие,
намерено от тебе във кристалната обувка.

03.02.2012 г.
463 Б. Алекс.