Със суха ръка ще изтрия
две горчиви сълзи на позора.
Този факт е така очебиен -
градът не е моя роден - Стара Загора.
Над нас от небето се спуска
снежен прах кристален - цял кораб.
Улици криви затрупва -
няма нищо общо със Стара Загора.
Край тази река голяма
не съм целувал първа изгора.
Значи нищо общо няма
този крайбрежен град със Стара Загора.
Никой зад перде не занича
и не следи през спусната щора.
Не плаче за мене любимо момиче -
не е града на мечтите ми - Стара Загора.
По борове на Аязмо не пеят птици
и не цъфти цялата земна флора.
Слънце тракийско не препича
и няма прохлада като в Стара Загора.
Ти си отражение детско в очите
на небето синьо над двора.
Град мой,любим и обичан -
град на липите - Стара Загора.
11.02.2012 г.
482 Б. Алекс.