Загърнете ми във сняг
днеска моята любима.
Нека да усети пак,
че навън е люта зима,
че не трябва да излиза
тя за хляб и зеленчуци.
Да погледне зад корниза
колко хора ходят куци.
Нека да стои до мене,
да ме радва със усмивки,
да дочакаме снеготопене
под уютните завивки.
С топли устни да целува
нежно цялото ми тяло,
да похайлазуваме
докато навън е бяло.
Загърнете ми във сняг
днеска моята любима.
Чакам я, горещ сръндак
до горящата камина.
23.02.2012 г.
Петр Пенчев