Срам ме е, когато в мен
преливат несподелени чувства на Любов
и от страхливото вълнение
при движението плахо на душата чувам зов.
Изповядвам се пред собствената съвест
и вместо закон неписан той във мен живее.
Към моралните ми пропасти издига бариери,
когато ме е срам от моя опит или мнение
и голотата на прекрасно женско тяло,
което неочаквано пред мене е изгряло -
добродетеля за мъжкото ми щастие...
Да се срамуваш е прекрасно!
25. 02. 2012 г.
510 Б. Алекс.