При Любовта изключвам разума.
В крайна сметка в моята глава.
Болест се оказва тя заразна
и тебе включвам в своята игра.
От нея закипява в мен кръвта.
Изпращам хиляди стрели с очите.
Събуждам живи въгленчета от страстта.
Душата виждам като през стъкло увеличително.
Пред тебе падам на колени
и ти прегръщаш нежно раменете ми.
Откраднала си поглед от елена -
усмивката ти цъфва като цвете.
При Любовта изключвам разума.
Емоциите мислите изтриват.
Ти просто се превръщаш във съблазън.
А аз съм като малкото дете наивен.
28. 04. 2012 г.
619 Б. Алекс.
Петр Пенчев