Ръце отпускаш върху клАвишите грациозно.
Любов разлива се във въздуха край нас.
С един акорд събуждаш виртуозно
на чувствата заспали трепетния глас.
Като куршуми нотите се впиват във сърцето.
Очистващи сълзи в очите закипяват.
Във мен се ражда най-прекрасното либрето,
с което музиката чудна възхвалявам.
А пръстите танцуват по рояла -
възвръщат някогашните надежди.
Душите, пак за обич закопняли,
със радост от сърцата ни поглеждат...
28. 05. 2012 г.
667 Б. Алекс.
Петр Пенчев