Аз те измислих такава: съпруга - вино,
с две светулки в очите в нощта,
като цветарката сляпа от нямо кино,
като самуна изпечен на село в пещта.
Аз те измислих такава: съпруга - вино,
от глухарчета дето Поетът го стори,
вечен празник с неон в казино
и вълшебна бутилка от мене отворена.
Аз те измислих такава: съпруга - вино,
със което жаждата си вечна утолявам.
Денонощно свириш ми на пианино,
за да мога пред света да те възпявам.
28. 05. 2012 г.
668 Б. Алекс.
Петр Пенчев