Ще погаля облаците със печален поглед,
а те ще ме приветстват със дъжда си -
да ми помогне болките да превъзмогна
от всичките житейски земетръси.
Краката си разбиваме по мними идеали -
към чужди брегове пътуваме за щастие.
С живота си играем като екстремални.
За пари продаваме най-съкровени ласки.
Вековни ценности даряваме на иманяри,
а децата пращаме за хляб в чужбина.
Във химна "земен рай" наричаме България -
оказва се, че Ад е за мнозина.
За-туй погалвам облаците със очите -
Господ се надявам да ни види.
Нали от грехове ни е избавител...
Дано да ни отпусне и субсидии...
29. 05. 2012 г.
670 Б. Алекс.
Петр Пенчев