Когато падналите листи
ми шептят за смъртните си мъки,
за живота се замислям -
кога и аз ще се запътя...
Къде и как и аз ще падна.
Дали ще бъде много болно.
В нощ ли ще е ил, по пладне.
Облечен или пък разголен.
Дали ще си отида тихо -
такъв, като листа когато пада.
Едно си знам - ще се усмихвам
под хор от птича серенада.
23. 09. 2012 г.
724 Б. Алекс.
Петр Пенчев