Душата ми е мъничка светулка.
През тъмнината на света ме води.
Проникнах с нея във човешки улеи
на няколко държави и народи.
Песъчинки сме в огромната Вселена.
Блуждаем във измисленото време.
Мечтаем все за някакви промени,
а на практика сами не се променяме.
Оставям се Душата да ме води -
като светулката на сляпата ни Ванга.
Може пак Любов да ме споходи,
нали и тя е със Душа на ангел?!
30. 09. 2012 г.
746 Б. Алекс.
Петр Пенчев